Назад към архива
Хепатит C

Хепатит C. Хепатит C е инфекциозна болест засягаща главно черния дроб. Причинява се от хепатитния вирус C (HCV), който е открит  през 1989г. Той е РНК-вирус с големина около 55 nm. Съществуват 6 генотипа на вируса, като най-често срещания в България е HCV 1b.  HCV е много издръжлив във външната среда, както и на химични и физични въздействия. Хлорните препарати могат да го унищожат при по- продължителна обработка с тях. Около 170 млн. човека са инфектирани с HCV по света.

Начин на предаване. Има множество механизми на предаване- използване на контаминирани игли от венозни наркомани (най-честата причина за заразяване с хепатит С по света),  чрез преливане на кръв и кръвни продукти нетествани за хепатит С или взети по време на инкубационния период на болестта, хемодиализа или медицински манипулации, предаване чрез полов контакт (не е доказано), предаване от майка към дете по време на бременността или раждането, пиърсинг и татуировки правени с нестерилни инструменти.

Клинично протичане на болестта. Инфектираните са в състояние да предават инфекцията няколко седмици преди появата на първите симптоми- през така наречения инкубационен период. Клиничните симптоми не се отличават от симптомите на другите вирусни хепатити и хепатит С може да бъде разграничен само с помощта на серологични тестове. Първоначално са налице неспецифични симптоми- умора, безапетитие, болка в дясното подребрие, леко повишаване на температурата,  болки в ставите и мускулите, в последствие  при 15-25 % от болните се развива и жълтеница.

Болните с остър самоограничващ се хепатит  се възстановяват напълно. При 10-50% инфекцията отзвучава без лечение, особено при младите жени. Около 2/3 от заразените с вируса развиват хронична инфекция. Повечето от тях нямат оплаквания или изпитват минимални симптоми през първите десетилетия от инфекцията, въпреки че хроничният хепатит С може да се свърже със симптом на умора. Отсъствието на симпоми  по време на острата и хроничната инфекция, тенденцията за хронифициране водят до изява на болестта в крайните стадии на чернодробното увреждане.

Най-тежките усложнения са развитието на цироза и рак на черния дроб сред дългогодишни носители на инфекцията. Времето от инфектирането до развитието на цироза може да продължи и 30 години. Цирозата е по-често явление при хора, които също са инфектирани с хепатит В или ХИВ, при алкохолиците и при мъжете. Цирозата на черния дроб може да доведе до високо кръвно налягане във вените, които се пренасят кръв към черния дроб, натрупване на течност в стомаха, лесно посиняване или кървене, уголемяване на вени, особено в стомаха и хранопровода, жълтеница.

Профилктика.  Основното е избягването на контакта с контаминирана кръв, също така избягване размяната на използвани игли сред венозните наркомани, избягване убождане или порязване по време на работа на медицинския персонал, избягване на размяна на самобръсначки, четки зя зъбии др.

Назад към архива