Назад към архива
Хепатит B

Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Вирусът е с големина 42 нанометра и е открит през 1976 година от носителя на Нобелова награда д-р Барух Самуел Блумберг (1925-2011) американски лекар и учен с еврейски произход. В началото вирусът бил наречен австралийски антиген, тъй като бил открит за първи път у аборигените. Хепатит B е признат за ендемия в Китай и някои части на Азия, а България и Турция имат много висок процент на заболеваемост. В световен мащаб процента на заразените варира между 1 и 10 % (над 350 милиона души), което прави инфекцията една от най-разпространените вирусни инфекции в света. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.

Разпространение на Хепатит B. Хепатит B е разпространен по целия свят, но благодарение на въведените имунизации в последните години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните региони на Южна Америка е спаднал под 1 %. В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над  5% от населението, а преболедували са над 2 млн. души.

Начини на предаване. При контакт със заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, татуировки, акупунктура, инструменти от козметични и фризьорски салони и др. Хепатитния вирус е 50 до 100 пъти по-заразен от този на СПИН, може да издържи извън човешкото тяло повече от 7 дни. По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без презерватив. Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода. В повече от 90% от случаите вродения хепатит B е хроничен. Съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др. Сред най-застрашения контингент са неваксинираните здравни работници, при които заразяването може да стане чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с безразборни полови контакти.

Клинично протичане на болестта. Остър Хепатит В. При около една трета от болните не се наблюдават симптоми. През този период болният може да заразява околните, без да знае. Инкубационният период е от 45 дни до шест месеца. Първите симптоми са неспецифични:  обща отпадналост, тъмна урина, жълти склери, болки в ставите и крайниците, гадене, повръщане и диария, светли изпражнения.

Острият вирусен хепатит може да премине в хроничен, като симптомите са много леки.  Болният може да се излекува  напълно или  в много реедки случаи да се развие тежка чернодробна недостатъчност с много неблагоприятна диагноза.

Хроничен Хепатит В. При малък процент от болните се развива хроничен активен хепатит. При тях симптомите на Хепатит В се задържат и след шестия месец, но обикновено са слабо изразени. Колкото по-малка е възрастта, толкова по-голяма е вероятността за преминаване в хронично заболяване. При новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. Болните могат да предават вируса на други хора и имат повишен риск от развитие на чернодробна цироза и рак на черния дроб.

Източници:

https://bg.wikipedia.org

Назад към архива