Назад към архива
Как се предава ХИВ ?

Вирусът се предава от човек на човек. ХИВ се съдържа във всички телесни течности в различна концентрация. За да предизвика заразяване той трябва да бъде в достатъчно количество, т.е. концентрацията му да бъде достатъчно висока.

ХИВ се съдържа в концентрация, която може да предизвика заразяване в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.

Ø    Обикновените социални контакти с ХИВ-позитивни хора не носят риск от заразяване. Такъв риск съществува само при сексуален контакт със заразени лица и при контакт с кръв и тъкани на такива хора. Основните механизми за предаване на ХИВ са: сексуален път на предаване – при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс.

Ø    Инжекционен и инструментален път на предаване - чрез инфектирани игли, спринцовки и др. Това е чест механизъм на инфектиране при медицински работници и лица, употребяващи инжекционно наркотици.

Ø    Трансмисивен път на предаване (при преливане на инфектирана кръв и кръвни компоненти). Поради провеждането на системен ХИВ скрининг, рискът от предаване на вируса чрез кръвопреливане е много малък (оценява се на 1:100 000 за всяко кръвопреливане). В развиващите се страни обаче, този риск е по-висок.

Ø    Възможно е предаване на ХИВ от бременна жена на плода й, както по време на бременността чрез общата кръвоносна съдова система, така и в хода на раждането или при кърмене. Възможността майката, носителка на ХИВ, да роди здраво дете е до 98%, ако жената провежда антиретровирусно лечение по време на бременността и раждането и спазва препоръките на лекаря си относно раждането и кърменето

Какво трябва да знам за ХИВ и СПИН
ХИВ е вирус, който атакува имунната (защитна) система на човека, така че тя не може да осигури защита на организма срещу болести и инфекции. Крайната фаза на ХИВ-инфекцията е СПИН.

СПИН означава Синдром на придобита имунна недостатъчност - развива се при инфектиране с човешки имунодефицитен вирус, или ХИВ. След инфектирането с ХИВ човек може да живее с вируса в кръвта си в продължение на години и да се чувства здрав дълго след като този вирус е попаднал в организма.

Заболяването е пандемично разпространено в целия свят. Счита се, че в света заразените с ХИВ са около 33 милиона, като най-голям е броят на заразените в страни от Африка, Азия и Латинска Америка. В България регистрираните случаи през последните години нарастват, като броят на официално регистрираните ХИВ-позитивни лица у нас към месец май 2010 г. е 1160. Тази статистика не отразява реалната картина на разпространение на ХИВ в страната. Счита се, че вероятният брой на инфектираните е около 4 000.

Къде и как да се изследвам?
ХИВ-инфекцията се доказва чрез установяване наличието на специфични антитела в кръвта, насочени срещу ХИВ. Времето за поява на антитела (позитивиране на теста) е средно от около 30 до 90 дни след инфектиране с вируса. Тъй като резултатът от изследването може да не установи наскоро придобита инфекция, при съмнение за рисков контакт е желателно да се изчака 3 месеца, преди да се изследвате. Според някои проучвания, в редки случаи, при налична ХИВ- инфекция тестът може да се позитивира едва след 6 месеца.

Може да проверите своя ХИВ статус в:
1.   Kaбинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС) – те си остават най-добрата опция, защото само там пациентите могат да получат подходяща консултация от специално обучени специалисти преди и след изследването. Освен това анонимността е гарантирана, а кабинети има на 19 места в България.

2.   Лаборатория – разултатите от лабораториите са надеждни, поради използваната методика и апаратура, но не винаги може да се гарантира анонимност и подходяща консултация преди и след тестването.

3.   Тест, закупен от аптеката и извършен от медицинско лице – резултатите са бързи и надеждни, но всеки положителен резултат изисква потвърдителни тестове в лаборатория. Пациентът има свободата сам да избере кое медицинско лице да извърши теста – личният лекар, медицинската сетра, на която има доверие, лаборант или друго лице с медицински познания. Всеки тестов комплект разполага с подробни схематични инструкции както за извършването на теста, така и за тълкуването на резултатите. Но въпреки това е възможно, ако медицинското лице не разполага с достатъчно опит, резултатите да бъдат неправилно интерпретирани.

Симптоми на ХИВ и СПИН
ХИВ-инфекцията е бавно развиващо се и прогресиращо заболяване, което преминава през няколко стадия, докато причини СПИН.

Естественият ход на инфекцията с ХИВ може да се раздели на 3 периода:
Първична или остра ХИВ-инфекция – това е периодът на първите две до четири седмици след заразяването с ХИВ. През тази фаза вирусът се размножава активно в организма, а симптоми са налице при около 50-70% от заразените. Оплакванията са неспецифични и често наподобяват тези на грипа: висока температура, главоболие, болки в мускулите и ставите, отпадналост, гадене, повръщане, диария, увеличени лимфни възли, възможно е поява на несърбящ бързопреходен обрив по тялото.

Продължителността на този период е около 1 месец. През това време заразените най-често не подозират за наличието на ХИВ-инфекция, а същевременно вирусът се намира в големи количества в кръвта им и гениталните секрети, поради което и рискът за предаване на инфекцията е голям. Обикновено в тази фаза никой не обвързва оплакванията с диагнозата ХИВ-инфекция. Ако бъде направен тест за ХИВ, той ще бъде отрицателен или неопределен.

Безсимптомна (латентна) фаза. При повечето инфектирани с ХИВ, първичната (остра) ХИВ-инфекция е последвана от дълъг, безсимптомен период със средна продължителност около 10 години. При подходящо лечение този период може да бъде удължен. Обикновено не се наблюдават оплаквания или симптомите са леко проявени - лесна уморяемост, увеличени лимфни възли. Характерен за тази фаза е спадът на броя на CD 4+ T-лимфоцитите (Т-хелпери), които са с ключова роля за функциите на имунната система. В този стадий единственият начин, по който човек може да разбере, че е заразен, е да си направи кръвен тест за ХИВ.

Стадий на развит Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) – това е последният стадий на заболяването, в който имунната система е тежко увредена. При спадане на броя на CD4+ лимфоцитите под критичния праг от 200 в микролитър кръв, се разгръща картината на т.нар СПИН-дефинирано състояние. Развитието на СПИН се бележи от появата на инфекции, чиито причинители не биха предизвикали заболяване у хора с нормално функционираща имунна система (т. нар. опортюнистични инфекции). При заразените с ХИВ опортюнистични инфекции се развиват след като нивото на CD4+ лимфоцитите спадне между 1000 и 200 клетки в микролитър кръв. Развиват се различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции (гъбичката кандида, хистоплазма и кокцидомицес, вирусът на обикновения херпес, цитомегаловирус, микобактерий авиум и паразитът пневмоцистус карини и др.). Болните от СПИН са силно предразположени към някои видове злокачествени (ракови) заболявания – неходжкинови лимфоми, сарком на Капоши и др. Най-честите симптоми при СПИН са:
o трайно повишена температура и тежко главоболие

o гадене, болки в корема и повръщане

o тежка и постоянна диария

o загуба на тегло (синдром на изчерпване)

o пневмония и други белодробни заболявания

o кашлица, недостиг на въздух

o възпаление на очите с отслабване или загуба на зрението

o развитие на менингит или други мозъчни възпаления

o мускулна слабост, болки по мускулите

o нарушена походка, парализи

o промени в поведението, отслабване на паметта и др.

o припадъци, кома

Белодробни заболявания и инфекции, които могат да бъдат индикация за наличие на ХИВ-инфекция (в тези случаи е добре на пациента да се препоръча да се изследва за ХИВ):
Бактериални: Streptococcus pneumoniae, Haemofilus influenze, Грам отрицателни бактерии (Pseudomonas aeruginosa, Klepsiella pneumoniae, Staphilococcus aureus)

Микробактериални: Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium avium-intracellulare

Гъбични: Pneumocystis jirovecii, Iryptococcus neoformans, Candida species

Вирусни: Cytomegalovirous, Herpes simlex virous

Паразитни: Toxoplasma gondii, Strongyloides stercoralis

Неоплазми: Сарком на Капоши, Неходжкинов лимфом

Други респираторни заболявания: Инфекция на горния отдел на дихателната система, синузит, фарингит, интерстициална лимфоцитна пневмония, неспецифична интерстициална пневмония, остър бронхит

Източник: hivtest.bg

Назад към архива