Назад към архива
Хроничната Обструктивна Белодробна Болест (ХОББ)
Хроничната обструктивна Белодробна Болест (ХОББ) е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.

Хроничният бронхит се характеризира с продължителна (хронична) кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в две последователни години. При това заболяване, след първоначална хипертрофия (разрастване) на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на дишане, изменените бронхи могат да колабират и по този начин се нарушава нормалния въздушен поток. Повече информация за бронхита можете да получите тук.

Белодробния емфизем е състояние на необратимо разширение на най-малките въздушните пространства, така наречените "алвеоли", намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с разрушаване на стените им и формирането на подобни на "сакчета" разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.

ХОББ съчетава гореописаните заболявания и представлява едно от най-честите дихателни заболявания.

Какви са причините за възникване на ХОББ?

Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90 % от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за развитие на заболяването.

Замърсения въздух е друг фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на ХОББ.

Дефицит на алфа1 – антитрипсин - това е единствения генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т.н.

Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма състояние) е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ. При всички случаи, съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори, значително увеличава риска за изява на заболяването.

Колко чест е ХОББ?

Обостряне на ХОББ е една от най–честите причини за болнично лечение в световен мащаб. Около 10 на 1000 мъже и 8 на 1000 жени развиват ХОББ. Тъй като приблизително един и половина милиарда души са изложени на влиянието на цигарен дим, подобна болестност не трябва да ни учудва.

Кои са най-честите симптоми на ХОББ?

ХОББ не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на гореизброените рискови фактори. Това обикновено са хора на 40–50г., които са пушили по 10 – 20 цигари дневно, в продължение на поне 20г.

Признаците на ХОББ включват:
  • Хронична кашлица – при това заболяване е характерна така наречената "продуктивна кашлица". Тя е по-честа сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
  • Задух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
  • "Свиркане" (сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
  • Цианоза – това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на увредената белодробна функция.
  • ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.

Може ли да се предотврати развитието на ХОББ?

ХОББ не може да се излекува, но може да бъде предотвратена.

Превенцията на това заболяване включва основно:
  • отказ от тютюнопушене,
  • избягване на пасивното пушене,
  • пребиваването на замърсен въздух,
  • редовна профилактика и

ранно лечение на респираторните инфекции.
Назад към архива